Интервю с Boxer и sAviOr

Едно хубаво интервю с двама от най-великите играчи в историята на играта.

Благодарностите за превода на английски отива за MrHoon от TL.net. Оригинал fomos.

За първи път ви взимат интервю заедно. Какви са впечатленията ви един от друг?
Boxer: Красив е и доста тих.
Savior: Той е...хаха...(смее се)
Boxer: Доста по-красив е отколкото си мислех. И тих (смее се)
Savior: Винаги съм искал да се срещна с него. Когато с прогеймърите си говорим, това винаги е свързано с Boxer. Днес се срещаме за интервю, но бих искал да се помотая с него и извън работа.

Какво мислиш за Savior? Когато те интервюирахме докато беше в армията, сякаш искаше да го научиш на нещо повече.
Boxer: По време на ерата на Savior той доминираше над всички и изглеждаше непобедим. Той има голям опит, а по време на онова интервю вие ме попитахте 'кой играч прилича на мен най-много'. Аз отговорих savior, но предполагам хората са приели, че той ми е ученик. Нямах в предвид това. И двамата спечелихме толкова много пари, които пропиляхме за глупости, а когато се опитахме да спечелим още, започнахме да губим. Когато си изкушен от другите удоволствия в живота е много трудно да се вътнеш отново на върха. Savior обаче се справя много добре с проблемите си и затова казах, че си приличаме.

А ти какво мислиш за Boxer?
Savior: Сега като се замисля, той е прав... Когато започнах кариерата си на прогеймър, исках да стана икона на електронния спорт като него. Стараех се много да достигна неговото ниво. Съгласен съм на 100% с това, което Boxer каза. Само хората, които са изгубили всичко, което са имали, познават това чувство. Честно казано винаги съм мислил, че Boxer е единствения човек, който може да ме разбере, защото той знае колко е трудно да се справиш с този проблем. Благодарен съм му, че ме разбира.

Когато един играч удари дъното е много трудно отново да се върне на първо място.
Boxer: За играчите, които са достигнали пика в кариерата си и след това са получили сериозен спад във формата е много трудно да си я възвърнат. Не можеш да се концентрираш и когато тренировките не помагат, търсиш други забавления. Главно жени и алкохол. Тези, които са били на върха, знаят как отново да го достигнат, но е много трудно. Играчи като нас знаят колко е сурова действителността и това май е най-важния фактор. Когато се уволних от армията, реших едно. Не искам да си губя времето и съм готов да жертвам всичко за гейминга. По същия начин, както когато излязох на сцената на електронния спорт и сега съм готов да жертвам всичко, за да си върна предишното ниво.
Savior: Съгласен съм с всичко, особено с това, че трябва да жертваш всичко. Когато бях на върха, просто срещах някакви хора и играех. Когато пожелах да си върна формата, отделянето от удоволствията на живота ми беше много трудно. Неотдавна го изпитах, да си върнеш формата е извървяване на дълъг, дълъг път.

Boxer, вярваш ли, че Savior върви по същия път като теб?
Boxer: Когато бях на горе-долу 20, че ако продължа с гейминга, няма да спечеля нищо и затова се реших сам да се занимавам с други неща. Опитах да излизам, да се срещам с момичета, но всичко това беше на сила. Поглеждайки назад, това беше голяма грешка. Разказвам истории от този период на новото поколение играчи и им обяснявам, че е голяма глупост. Когато бях известен, беше изключително забавно да играя, но започнеш ли да не приемаш всяка игра на сериозно, изоставаш от останалите и губиш форма.
Savior: Лол, абсолютно съм съгласен. При мен беше същото. Когато станах прогеймър, имах много малко приятели в гимназията, като изключим колегите. Депресирах се и се чудех трябва ли да продължа. Срещах много хора, които работят, но беше трудно да създам някаква връзка с тях, независимо дали бяха мъже или жени. Дори по време на партита се чувствах така.

И двамата сте икони на електронния спорт. Сигурно не е лесно да носите такава тежест.
Boxer: Каквото и да правех, хората ме гледаха и го усещах. Трябваше винаги да внимавам да не направя някоя глупост. Например държах боклуци в джоба си вместо просто да ги изхвърля. Боях се, че ако се подхлъзна, имиджа на целия електронен спорт ще бъде опетнен. Да бъдеш прогеймър всъщност не е мечтаната супер работа и трябва да внимавам да не й почерня имиджа допълнително.
Savior: Беше ми трудно да излизам. Смятах, че хората ме мислят за някакъв нещастник, който няма личен живот, понеже е прогеймър. Поради тази причина си купувах нови, стилни дрехи и си правех такава прическа. Опа, обратно на въпроса. Да те разпознават по улицата понякога тежи. Все още не знам как точно да контактувам с външни хора по най-добрия начин и ми е неудобно, когато нещата не вървят гладко.

Имате толкова много фенове и сигурно е трудно да ви доближи човек.
Boxer: В Интернет е лесно да изразиш някакво чувсто, но в реалостта трябва да знаеш кога трябва да го прикриеш и кога можеш да го покажеш. Преди много неща ме стресираха, но сега ги игнорирам. Когато излизах с приятелката си, на нея и беше много трудно. Когато си вървяхме по улицата и някой ме разпознаваше, трябваше да се разделяме и да поемаме в различни посоки.
Savior: Хората около мен станаха предпазливи. Когато бяха с мен, приятелит ми не смееха дори да хвърлят боклук по улицата. Когато някой приятел остави съобщение на страницата ми, то се губи сред всички останали. Когато някои момиче пък ми пише, получавам милиони лични съобщения с въпроса "ТЯ ЛИ Е ПРИЯТЕЛКАТА ТИ?"
Boxer: Аз затова си нямам страница. Прекалено трудно е.
Savior: Да, аз моята постоянно я затварям и отварям на ново.

В момента на въпроса кой прогеймър е оказал най-голямо влияние на електронния спорт 99 от 100 човека казват "Boxer". Преди да станеш прогеймър, какво мислеше за Boxer?
Savior: Честно казано, когато бях по-млад, бях фен на играта, а не на прогейминга. Гледах SC просто от време на време...някой полуфинал например. Всъщност не мина много време между появяването на желанието у мен да стана прогеймър и неговото реализиране. Това е причината за мен Boxer да не беше голяма фигура. Когато станах професионалист обаче, чух много истории за него. Когато започнах да играя в предавани по телевизията игри, започнах по-често да се сещам за него. Той беше моят пример за подражание в началото на кариерата ми. В началото си мислех, че е просто известен, но после просто исках да стана като него.

Boxer, ти как разбра първо за savior?
Boxer: Първата ни среща май бе, когато играхме заедно. Направих proxy rax и изгубих играта, ако не се лъжа. Картата беше  Luna. От този ден нататък все губя хаха. Когато тръгна по пътя да става bonjwa, лицето на Savior започна да се променя. С бързите му реакции и страхотно macro изглеждаше, че просто няма да изгуби. Той имаше аурата на Bonjwa предполагам. В началото, когато гледах играта му, изглеждаше, че не играе един човек, а няколко. Така научих за него и си помислих, че CJ entus ще имат за в бъдеще един страхотен зерг в състава. Аз продължавах да губя, а той да бие и си мислех, че е машина. Но, както е било винаги, един велик играч винаги рано или късно пада на колене пред друг такъв...
Savior: И аз така мисля. Bisu (смее се)
Boxer: Винаги има един аматьор, който бие професионалистите. Днес виждам същото у by.hero. А понякога играчите, като него, които ме бият, после печелят Starleague.
Savior: И аз искам да си мисля, че тези, които ме бият, ще спечелят Starleague (смее се). Но това е безсмислено и е просто начин да се почувстваш по-добре.
Boxer: Съгласен съм. Просто начин да се оправдаеш за загубата.

Boxer, ти си с резултат 1:6 срещу savior, играли сте доста, а продължаваш да губиш.
Boxer: Да, така е. Преди да постъпя в армията тренирах изключително много за superfight. Но тогава изгубих всичко. Направих Valkyries на Arkanoid, но Savior отблъсна това твърде лесно. Когато тренирам, бия който ми падне...Тренирах толкова много и още се чудя защо загубих.

Ако си върнеш най-добрата форма, мислиш ли, че можеш да победиш?
Boxer: Това са само пожелания, по-важно е да се направи на практика, ако мога да се изразя така (смее се). Ако и двамата играчи са във форма, това може да се превърне в играта на всички времена. Нашите силни периоди със Savior обаче се разминават. Но ако някога се случи, предполагам ще е доста забавно.
Savior: Не съм от хората, които при загуба си казват "Ако бях в най-добрата си форма, той щеше да загуби." Никога не са ми минавали такива мисли. Просто няма смисъл.

И все пак, ако стане, какъв би бил резултата?
Boxer: Не мога да кажа, защото мисля, че сега съм много по-добър отколкото някога съм бил в миналото. Това показва колко много се е вдигнало средното ниво на играчите. И все пак смятам, че бих загубил дори да бях в онези си най-добри дни.
Savior: Аз вярвам с същото. И аз сега съм по-добър отколкото някога съм бил. В момента всички са толкова добри, че дори нямат проблеми и с психическата нагласа. В интервютата след игрите всички изглеждат толкова спокойни и уверени. Това показва колко по-добри са станали играчите.

Резултатите ви са по-лоши от преди.
Boxer: Остарявам. Времето, което ми е нужно, за да загрея, всеки ден става все повече и повече. Не знам от кое ме боли повече: представянето ми, възрастта или ръцете. Но най-важните причини в момента да ми е трудно да тренирам са други.
Savior: Играчите, които играят най-силно в момента, са много млади. Аз не съм стар, но не съм и първа младост. Децата могат да играят повече и по-безгрижно. Аз трябва да мисля и за други неша като военната ми служба, приятелката ми и целите ми в живота. Налага ми се да се грижа за повече неща от средностатистическия геймър. В същото време това не е оправдание за нищо.
Boxer: Играчите на върха са доста съблазнявани. Известни хора идват при теб, използват те, а ти си мислиш за това в каква светлина ще се представиш. Мисля, че ако Flash се концентрира върху гейминга, лесно ще се върне на върха. Животът обаче е пълен с изненади и нещата рядко се подреждат така, както ти се иска. Минеш ли веднъж на тъмната страна, ще продължиш да печелиш игри, но това няма да продължи дълго. Трудно е да се задържиш на върха не заради другите, а заради самия себе си и нещата в живота, с които трябва да се справяш.

Защо мислите е толкова трудно за играчите, които са били детронирани, да се върнат в челото?
Boxer: Защото не правят достатъчно жертви. Както казах по-рано, те знаят как да го направят, но не са готови да се разделят с други неща. Когато видиш, че нивото ти пада, намираш други неща, за които да мислиш вместо тренирвоките. Това е причината играчите да не могат да се концентрират. После разбираш, че заплатата ти е увеличена, канен си на партита, телевизионни програми и т.н. Как да тренираш покрай всичко това? Ето затова трябва да жертваш всичко, ако искаш да се върнеш на върха. Остарявайки започваш да си мислиш за другите неща в живота. Но ако трябва да жертваш всичко, как може да водиш нормален живот? Ето, това е трудната част.
Savior: Съгласен съм, че жертвите са най-големият проблем. Дори да твърдиш, че искаш да се откажеш, не можеш. И тогава започваш да си мислиш "А ако жертвам всичко и няма резултат?".
Boxer: Когато бях млад, не мислех за подобни неща. Но когато силният ми период премина вече не можех спокойно да се срещам  с хората.
Savior: Хората, които са печелили, знаят че не е лесно да носиш тази тежест, а да спечелиш отново е още по-трудно.

Двамата сте едни от играчите, които са доминирали най-много и все пак сте толкова загрижени. Не трябва ли и новото поколение да се тревожи за тези неща?
Boxer: Зависи колко време ще се задържиш на първо място. Възрастта е важна, но в спорта няма такова нещо като вечен шампион. Има обаче различни начини да си такъв. Правилният начин е да се грижиш за себе си и да бъдеш професионалист. Ако следваш тези две правила, може да се задържиш на върха за дълго.
Savior: Трябва да опиташ от всичко. Думите са без значение, трябва да го изпиташ сам. Мисля си обаче, че ще ми е много трудно отново да стана шампион. Честно казано забравил съм какво е усещането да си най-добрия и искам да си го припомня. Ще ми е много трудно.

Boxer, целта ти е да си прогеймър на 30.
Boxer: Първо бях уплашен от това да изляза от двайсетте. Чудех се какво ще ми се случи на 30. Когато обаче станах на толкова, бях много облекчен, все едно започваха двайсетте.

Как общуваш с по-младите? Изглежда доста трудно.
Boxer: Трудно е да се нагодя към друго поколение играчи. Няма да лъжа и ще си призная, че ми е трудно да контактувам с деца, които са толкова малки. Аз съм много спокоен човек, но за всички в отбора е трудно да общуват с мен.

Boxer е прогеймър на 30 годишна възраст. Какво мислиш?
Savior: Boxer стана прогеймър на 20, а сега е на 30. Аз съм все още млад и има капани по пътя ми, но това, че Boxer още е в играта е невероятно.