Стихотворение за starcraft

Нека носим йоще, вдигнали челото,
Синила от стим-а, следи от теглото;
нека спомен лютий от зергски терор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни запомни историята, века,
нека да се слави името ни; нека
новий Brood War и Star Craft-ът стар
во веки останат на нашия хард!

О, Star Craft!
Три деня младите марини
как бункера бранят. Цялата вселена
трепетно повтаря на боят ревът.
Пристъпи ужасни! Дванадесетий път
зергските орди лазят по урвата дива
и тела се стелят, и слуз я залива.
Зерглинг подир зерглинг! Рояк след рояк!
Кериган безумна сочи базата пак
и вика:"Търчете, тамо са раите!"
И зергите се юрват с писък страховитий,
Безчетни, безумни, озверели копои.
Върхът отговаря с вик:"Go-go-go!"
И с нов дъжд куршуми, огън и пламък,
марините наши, на чуждопланетния камък,
пушкат и ругаят, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да е напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един зерг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Зергове ревът,
муталиски налитат и падат, и мрат;-
Идат на орляци, бягат като овци
И пак се завръщат; медици, орловци
лекуват другари по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
От никъде взорът надежда не види
И Протоски съюзник не фърчи към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
преди това ще вземат безчет зерги с тях.
Талазите идат; всички нащрек са!
Последния напън вече е настал.
Тогава Джим Рейнър, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте Човечеството с лаврови венци!
На вашата сила Играчът повери
базата, войната и себе си дори!"
При тези думи силни марини горди
очакват геройски извънземните орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Танковете застават в "обсада" тогаз,
стимовете липсват, пушкалата траят,
бронята не пази - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"Човечеството цяло сега нази гледа,
таз война е важна: то ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Последното оръжье - атомната бомба!
Невидим Дух я пусна върху зергския стан
и след този удар всичко беше в плам.
Дроуни и сгради изчезнаха там.
Но вълни по-нови от зерги дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне човешката база.
Протоси долетяха, поставиха зерги в стазис...
.............................................................................
И днес йощ Blizzard, щом E3 настане,
спомня си за Star Craft - игра славна, голяма,
а геймърът се моли, иска зове,
чака да направят Star Craft 2!

Знам че повечето може да го знаят,но има и такива като мен дето не са го чели за това реших да го постна тук HF*r15*

Какво прави играта с хората :D

Това е по-старо от мен.




Но е класика.

Въпреки че е старо аз не го бях чувал, звучи добре. *goodp*

аз имам едно, произведение на сестрата на ukio, но трябва да искам разрешение да го пуснал.Много е добро

Това стихотворение го знам още преди да имам играта вкъщи :Д

.. не го знаех .. мощ си е =D

*rofl**beaten*` мн добро xaxaxaxa

Това и едно за CS бяха класика на времето.

Е забавно е ;)
Само дето не всички искат ск 2 :)

ХААХААХАХ ЛОЛ цифра добро е това, не го знаех!

Много е чук, тенкю, а иначе само мисля, че в ето този ред трябва да е студ, а не труд :)

"не сещат ни жега, ни жажда, ни труд."

LRM-TechnicS wrote:
ХААХААХАХ ЛОЛ цифра добро е това, не го знаех!

Много е чук, тенкю, а иначе само мисля, че в ето този ред трябва да е студ, а не труд :)

"не сещат ни жега, ни жажда, ни труд."

студ е, да, но може би "труд" е дори по-велико =)

Това и аз го знам от както играя BW ;]

*sm56*бива си го

ivol стига си разравял стари теми...

ок

iMp-Kerrhigh написа:
ivol стига си разравял стари теми...

човека иска повече точки *r37*

Това стихотворние исках да поместя в темата гейм-лирика. От списанието PC Club, което изчезна преди доста време, по обясними причини :Д