JulyZerg интервю

Радвам се, че избрахте мен за интервю вместо някой от по-младите играчи. Прогеймърите, които използват зерг, обикновено са по-стари от останалите! (смее се) Радвам се, че не сте ме забравили. В последно време се чувствам като Boxer или [NC]Yellow.

В периода, по време на който доминираше Savior, зергите имаха макро стил на игра, докато сега отново се върнахме към агресивния стил, диктуван главно от Jaedong. July е смятан именно за агресивен зерг, но той самият не мисли така.

Никой не ме смяташе за агресивен в най-добрите ми дни. По едно време просто станах такъв. Аз просто обичам да водя битки и да се подготвям за тях. Начинът, по който се гледа на играчите, се променя през времето. Стиловете постоянно се въртят. Jaedong сега е агресивен играч, но и това може да се промени в бъдеще.

За мен разделянето на играта на "макро" и "агресивна" такава е безсмислено. Едното не е по-добро от другото. Побеждава играча, а не стила му. Най-добре е да си гъвкав и да се нагаждаш към тенденциите. Трудно е да следваш промените, ако си имаш определен стил.

Прогеймърите говорят за това, че зергите са непостоянни.

Няма по-атрактивна раса от зерга. Ако играеш добре, това си личи най-вече със зерг. Зергските единици са бързи, могат да се движат наоколо и това прави играта интересна.

За играчите зергът е забавен и атрактивен, но от страни погледната може да изглежда непостоянна раса. В прогеймърските среди се обсъждаше това, че ако човек можеше да управлява перфектно единиците като компютър, зерга щеше да е най-силната раса. Но трудно се намира подобен свръх човек.

Напредъкът на зергите ще се базира на тяхната нестабилност.

Зергите трудно се завръщат на върха. July успя да го стори в EVER OSL 2008, но той самият не смята, че го е направил както трябва.

Причината не е в расата, а в играчите. Наскоро осъзнах, че няма невъзможни неща, ако тренираш достатъчно. В електронните спортове хората, които тренират най-много успяват. Не е въпрос на вроден талант.

Играчите, които не могат да си върнат най-добрата форма, имат проблеми с психическата си нагласа. Те не могат да загърбят арогантността си, а има и други фактори, които пречат на тренировките им. Аз също бях арогантен и се лутах дълго време. Но се намериха хора, които ми помогнаха да се променя и тогава дойдоха и победите.

Не можеш да избегнеш това да имаш много мисли и съмнения. Когато бях по-млад, смятах, че всичко ще се нареди, ако просто си играя играта. Беше ми трудно да се съсредоточа обаче с всичките размисли за постъпването в армията, колко дълго ще продължа да играя и т.н. Още по-лошо беше това, че отсъствах един месец, поради лични причини. Много фенове спекулираха с причината за това, но никой от тях не беше прав. Проблемът на по-възрастните играчи не е, че не могат да играят, а както Savior каза, това че трябва да мислят и за други неща освен играта. Jaedong ще има същите проблеми след време.

Моментът е много важен за отбора ми и трябва да се съсредоточа. С помощта на треньора успявам да го направя. Ще дам най-доброто от себе си, за да зарадвам феновете.

Някои твърдят, че by.hero върви по пътя на July. Какво мислиш за зергите на STX?

Смятам, че STX има най-добрите зерги. Calm, hero, Modesty и аз. Имаме си специалисти за игра срещу всяка раса. Аз самият не съм ги научил на много. Всъщност, ако някой се е научил на нещо, то това съм аз. Дадох своето ноу хау, а получих познания върху новите стратегии и тенденции. Казват, че hero ми е протеже и е вярно, че той има същия стил като мен. Давал съм му съвети, но не чак толкова, че да го наречете мое протеже. Времето минава толкова бързо...хората да казват, че имам протеже. Това ме кара да се чувствам стар. Чувството е приятно, но някак тъжно.

Проблемите на July в последно време са срещу зерг. Какво мисли той по въпроса?

Не следвам тенденциите, а и контрола ми не е това, което бе някога. Игнорирах съветите, които ми даваха, но осъзнах, че не ме бива в ZvZ мача и започнах да го тренирам много и да се вслушвам в хората. Агресивен зерг съм и може би затова и в живота съм такъв човек. Доста съм краен. Дали ще съм ядосан или щастлив емоциите ми все са крайни. Понякога това е хубаво, а понякога не.

Коя е най-запомнящата се победа за July?

Всяка една от тях. Беше невероятно да победя iloveoov за iTV преди доста време. Играта просто протече така, както аз я исках. Gillette OSL. EVER 2008 OSL. Тези победи ми донесоха истинско щастие. Gillette OSL просто трябваше да я спечеля. Играех по 17-18 часа на ден и трябваше да се откажа от StarCraft-а, ако бях загубил. (смее се). Като се замисля, спечелването на EVER 2008 ми донесе най-малко емоции. Спечелих някак на късмет. Поне така си мислех.

А тъжните моменти?

Финалът на  IOPS OSL. Мислех, че NaDa определено ще има повече фенове, но когато погледнах навън, моите бяха повече. Исках да победя и да покажа най-доброто от себе си, но загубих с 0-3. Разочарованието и тъгата, които изпитвах в този момент, не могат да бъдат описани с думи. Best сигурно се е почувствал по същия начин, когато загуби от мен. Друг случай е този, когато паднахме от SKT T1 на финала на ProLeague. Отборът ни бе смятан за слаб, но ние дадохме живота и сърцата си в този финал. Толкова се разочаровах след загубата, че се напих до припадък. Не съм пил толкова през живота си.

Този финал все още може да ме разплаче. Следващия сезон обаче спечелихме лигата. Ако някой сезон се представя зле, следващият винаги ми е силен. Представих се зле тази OSL, така че съм убеден в доброто си класиране следващия сезон.

Какво са феновете за July?

Феновете ми помогнаха много, когато имах проблеми. Sea веднъж каза, че е вълнуващо хората да гледат игрите ти. Това е усещането, че си популярен. На мен също ми харесва да знам, че феновете гледат игрите ми. Ако много хора дойдат на мач, наистина имам желание за победа. Нямаше да стигна до тук, ако не бяха почитателите ми. Мисля, че феновете на самия StarCraft, които ме подкрепят, са повече от тези, които са си чисти почитатели на July. Вълнуващо е да чуеш как хората викат на някой финал. Обзалагам се, че никой друг няма толкова шумни фенове! Мъже или жени всички те са важни за мен. С тяхна помощ събирам сили да продължавам напред.

Носеха се слухове, че смени няколко отбора, понеже не си се разбирал с играчи в MBC и SKT, а отсъствието ти напоследък се дължало на караници в настоящия ти тийм.

Ако играчите в бившите ми отбори чуят това, ще се изсмеят. Имаше слух, че не се разбирам с GoRush. Когато го чухме, се спукахме от смях. Водили сме спорове за стратегии и игри, но това го правят всички прогеймъри. Извън играта обаче се разбирахме идеално. Говорехме си за живота и всичко останало. Преди да напусна SKT, GoRush ми беше личния съветник. Той все още е важен човек за мен. Сигурно слухът е тръгнал заради стратегическите ни спорове. Трудно е обаче да се развиваме като прогеймъри и личности, ако това го няма. Дебатът помага за откриването на по-добри стратегии. Надявам се да не чувам повече такива безпочвени твърдения. (смее се)

July казва, че съжалява за шумът около победата на Yellow над Bisu. Защо?

Това много ме ядоса. Откога е невероятно един прогеймър да спечели игра? Yellow винаги тренира много и за много от нас все още е най-добрият прогеймър. Tъжно да виждам как една победа се смята за чудо на чудесата. За по-опитните прогеймъри Yellow е легенда, но хората в интернет само се шегуват с него. Не знам какво печелят, като петнят името на една легенда.

Радвам се, че той победи, но е тъжно да видя такава реакция. Надявам се, че феновете ще спрат да се отнасят така към тази икона на играта. Не умаловажавайте всичко, което той е жертвал, за да стигне до там, където е сега.

Въпроси на феновете. Диета?

Трудно е! Знам, че ще изглеждам по-добре, ако поотслабна. Но да го осъзнаваш и да го осъществиш са две различни неща. Диетата е бреме дори, когато само знаеш, че имаш нужда от нея.

Понякога оглавяваш отрицателни класации като примерно тази за най-мръсен прогеймър.

Защо!!! Занасям се доста и може би това е причината. Пърдя доста. Но вече дори да не пърдя аз, все мен набеждават.

Цялото интервю на английски можете да намерите тук: http://koreanprosc.com/?p=422