BoxeR: няма лесен начин

Из автобиографията на Императора...

Случи се така, че един ден видях снимка на ходилата на балерината Суджин Канг. Бях удивен от истинския вид на краката й, които показваха толкова красиви неща на сцената. Мазолите на палците й бяха странна гледка. За да станат такива, тя е танцувала отново и отново. Вероятно са я болели и са кървели, но тя е игнорирала болката и е продължила да танцува. Тези болезнени репетиции са това, което я е направило балерина от световна класа.

Погледнах ръцете си. Срам ме беше, че пръстите ми изглеждаха така добре. Помислих си "докато пръстите и китката не ме заболят, ще продължа да тренирам". Казват, че когато френския художник Реноар не можел вече да движи пръстите си, той завързал четката за ръката си и продължил да рисува. Седнах отново пред компютъра с нагласата, че ще тренирам докато вече не си чувствам ръката.

Когато през есента на 2003 дойде време отборът ни да играе в MBCGame Team League, ние се намирахме в критичен момент. Подновяването на договора ни с Orion се провали и се нуждаехме от нов спонсор. Определено трябваше да спечелим. За щастие се класирахме за финала и всичко, което ни оставаше, бе да спечелим трофея. Треньорът определи различен брой игри за тренировката на всеки един от нас. Дали защото резултатите ми бяха слаби или понеже той си мислеше, че съм мързелив, но на мен ми се паднаха най-много. Бройката не можеше да бъде постигната за един ден. Но като капитан, ако не можех да стисна зъби и да продължа в такава трудна ситуация, нямаше как да се очаква, че останалите ще го направят.

Започнах да тренирам. Изминаха 12 часа и всяка част на тялото ми започна да трупа умора. Изминаха 20 часа - съзнанието ми вече беше замъглено и много ми се спеше. Когато часовете станаха 24, вече не можех да си движа пръстите. Правих го механично и не усещах нищо. Изминаха 30 часа докато успея да постигна броя игри, които треньорът ми беше определил. Не бях спал, а тренирах 30 часа. Не можех да мръдна китките си. И така, изтощен, се строполих и заспах дълбоко.

В крайна сметка успяхме да победим. Това беше резултат от огромния брой часове в които тренирахме всички, не само аз.

Винаги е имало и ще има хора, които искат да станат прогеймъри, понеже харесват игрите. Бих посъветвал тези хора да помислят още веднъж. Не бих препоръчал на никой да превръща това, което харесва в професия. Разбира се, аз избрах пътя си, защото обичах игрите, но заради това загърбих много други неща, които бяха от голямо значение за мен.

Идва момент, в който прогеймърът трябва да играе независимо дали има желание или не. Ако харесвах игрите просто като хоби, нямаше да издържа да живея като прогеймър. За професионалиста играта е всичко. Тя е хоби, но и задължение. За прогеймърите това си е работа. Когато имат свободно време те трябва да играят, когато си почиват - пак. А когато си и част от отбор, не можеш просто да си излезеш навън ей така. Трябва да си готов да жертваш в известна степен личния си живот. Имало е случаи, в които ми се е искало да гледам филми, да изляза, за да пийна нещо или просто да се забавлявам като връсниците си. Аз също съм човек, а игрите не са единственото забавно нещо на този свят.

Но ако си прогеймър, най-забавното нещо за теб трябва да са игрите. Всъщност единственото ти забавление, трябва да са те. Ако не можеш да приемеш това, един ден ще започнат да ти минават мисли, че искаш да правиш нещо друго и в крайна сметка няма да искаш да играеш, съответно няма да можеш и да тренираш пълноценно. Ще дойде момент, в който ще осъзнаеш, че не можеш да носиш две дини под една мишница. На мен също ми се е искало хем да играя, хем да стоя на трона на "императора". Ала забравях, че не можеш да имаш и двете. Трябваше да се спра на едното. Ако трябва да избирам обаче, отговорът е ясен. Животът на професионален геймър за мен е всичко.

Причината играта ти да е в криза е, че си се подготвял нехайно, начинът да се справиш с нея - да тренираш. Аз започнах всичко наново, от самото начало. Трябваше да се върна във времето, когато играех със свой собствен стил, когато печелех със своите стратегии. А такива стратегии са резултат от това да тренираш повече от всички останали. Ключът към успеха е да покажеш постоянство и упоритост по време на тези тренировки.

Човек, който търси лесния начин, не е истински професионалист. Няма лесен начин да станеш най-великият прогеймър.

Превод на английски: boxerbiography.blogspot.com